За Япония — като за Япония
- Автор: Семов Марко
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За Япония — като за Япония». Краткое содержание книги:
Японците са щастливи, защото рибата е голяма и хубава. Наблюдавам ръцете на мъжа — той върти ръчката на макарата и следи движенията на рибата. Вижда се как тя се мята и опъва. Човекът спира, чака я малко да се поуспокои, после пак я помамва към брега.
Японката издава радостни възгласи на възхищение от успеха на мъжа си. Аз я наблюдавам под око. Чувал съм, че японците са много ревниви, известно е още, че за изневяра те имат право дори да убиват жените си, и съдът не е особено строг към този вид престъпления. Внимавам, ала виждам, че онзи е добре улисан във ваденото на рибата и използувам момента. Японката забелязва, че я наблюдавам, с един светкавичен поглед ме оглежда и тя — в такива случаи жените по-бързо от нас си вършат работата, и укротила каквото трябва, в дълбоките галерии на своето непроницаемо японско око, тя казва нещо весело на мъжа си и застава с гръб към мен. За съжаление, никак не разбирам какво е мнението на японката за мене. Ако съдя по изпънатото жълто яке, с което тя ми показва гърба си, задраска ме с две черти. Решавам да кротувам, защото мъжът е висок необичайно висок и як за един японец — вижда се, че е спортист или поне много е спортувал. Широк гръден кош, стегнато, мускулесто тяло, красива мъжка глава, небръсната, както са главите на повечето японски спортисти, дълга черна коса, превързана като че е Борг — с панделка…
Рибата е вече иа брега. Докато те й се възхищават, аз още веднъж оглеждам японката — здрави, дълги и прави бедра, стегнато тяло, еманципирана. Семейството явно е не само богато, но и модерно. Той е изравнил сякаш жена си със себе си, след като не я е оставил да гледа децата и да му глади ризите, ами й е купил скъп костюм, скъпа въдица и я довел толкова далече на риболов…
Япония сигурно може още дълго да издържи на традициите си в отношенията между мъжа и жената. Може още дълго японката да ходи след мъжа си с наведена виновно и раболепно глава. Дълго, ала сигурно е, че няма да е вечно. Тия двамата в някаква степен са си решили въпроса. Или са на път да го решат. Тази хубава и интелигентна японка явно е научила цената си и, което е много по-важно, научила се е как да си я иска…
Мили японци, вие не знаете силата на женския мерак за еманципация. Просто като си помисля какво ви очаква след десетина, двайсет или трийсет — повече години не ви давам, като ми мине само през ума каква перушина ще остане от вашите наперени петльовски гребени, и ме издува на смях…
Ала моят смях ще е европейски, още повече български а не японски, и затова засега се сдържам да кажа: я елате вижте ние като тъй еманципирахме жената, какво направихме с нея и с децата си.
Пожелавам на рибарите слука. Японката се обръща, кима ми културно, той — също, аз се отдалечавам с разни мисли — смесица между мерак, примирение и тиха злорада увереност, че рано или късно японките ще отмъстят за себе си… Рибарите заемат местата си, голямата риба ме изпраща с плясъка на опашката си в коша, чувам за последен път свистенето на оловото навътре в океана…
Намирам Киросава седнал на един камък близко до онова разчеталено дърво. Той стана веднага, щом го наближих и ме попита искам ли да обядваме.
— Искам, Киросава, след всичко, което видях, след тия черни очи на японката и след тия зелени води на океана — огладнях. Във всякакъв смисъл. Води ме, но не искам да ме водиш в най-скъпите ресторанти иа този хотел. Тях вече ги видях. Има ли тук ресторантче, където такива, с по-малко пари се отбиват? Там ме води, Киросава, при твоя народ, при японеца…
Киросава кимва — зер не съм първият българин, който му е поискал да го заведе в евтин ресторант, скрит зад желанието си да види как живее нормалният японски народ…